Средните цени на жилищата старо строителство в предпочитаните централни райони на София като Докторски паметник вече надхвърлят 5000 евро на кв. м. В квартал „Изток“ средните цени са над 3800 евро на квадрат, в „Лозенец“ – над 3500 евро на кв. м, а в „Борово“ – около 2900 евро на кв. м. Това съобщи Явор Пейчев, изпълнителен директор на „Имотека“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Ръстът в тези предпочитани, урбанизирани и облагородени зони е по-висок от този на новото строителство, отбеляза той. Цените на жилищата ново строителство обаче също са нараснали през тази година и в София вече трудно се намират на цена под 2000 евро на кв. м. Жилища ново строителство под този ценови праг могат да се намерят само северните, североизточни и северозападни райони на столицата, където цените са между 1800 и 1900 евро на кв. м, каза Пейчев.
„Новото строителство предлага добри схеми на плащане, които позоляват на купувачите да разпределят правилно бюджета и спестяванията си, за да инвестират в имот. Това е причината над 60% от сделките да са съсредоточени в новото строителство“, отбеляза гостът и допълни, че старото строителство винаги ще остане предпочитано, но е дефицитно на пазара.
2025 г. може да бъде разделена на три периода за жилищния пазар, каза Пейчев. От началото на годината до май-юни купувачите са били изключително активни, но и внимателни в решението си за покупка на имот, като са търсели предимно двустайни и тристайни апартаменти.
„На пазара имаше много купувачи, които разполагаха със спестявания и искаха да ги инвестират в недвижими имоти в процес на строителство с цел препродажба и постигане на печалба“, коментира гостът. Търсени са били и къщите в крайградските зони и на 40 км от големите градове, особено около четирите големи града в България.
След новината за приемането на България в еврозоната на имотния пазар в големите градове са излезли рекорден брой купувачи и продавачи. „Това доведе до рекордни запитвания към агенциите за недвижими имоти и строително-инвестиционните компании, които предлагат ново строителство, и до много реализирани сделки през юни, юли и август“, отбеляза Пейчев.
От началото на есента обаче ентусиазмът се е охладил и той отчете отдръпване на част от купувачите, съпроводено с коригиращи мерки на БНБ при отпускането на кредити.
Общият обем на изтеглените ипотечни кредити към средата на годината надхвърля 26 млрд. -27 млрд. лв., но необслужваните кредити по данни на БНБ намаляват, изтъкна събеседникът. През юни те са били 2,99%, а към октомври делът им намалява на 2,79%.
„Това означава, че обществото има здравословна финансова култура. Хората знаят каква част от дохода си да отделят за покриване на ипотечна вноска и каква част да оставят за лично ползване в домакинството.“
С влизането на България в еврозоната задължителните минимални резерви на банките ще намалеят от 12% в момента на 1% и Пейчев заяви, че може да се очаква, че това ще стимулира допълнително отпускане на ипотечни кредити, така че да се задържи и да се увеличи броят на активните купувачи. Това може да доведе и до нов ръст на цените. Но неговите очаквания са по-скоро за балансирано и умерено покачване през 2026 г. с едноцифрени проценти.
През последните месеци той наблюдава ръст на офертите с 10% спрямо същия период на миналата година.
„От септември насам купувачите забавиха активност, съдим за това по запитванията към агенциите за недвижимите имоти, които са с между 15% и 25% по-малко. Но активните участници, хората със спестявания, остават на пазара и сделките продължават да се сключват.“
В средата на годината част от купувачите, особено инвеститоите с цел препродажба, са се оттеглили, тъй като тези взаимоотношения са станали неизгодни поради ръста на цените. „Те отпаднаха от пазара, както и хората, които нямат достатъчно самоучастие за покупка на имот. Това беше т. нар. охладител на пазара“, изтъкна Пейчев.
През 2026 г. той очаква умерено предлагане и търсене и отбеляза, че дори предлагането да се завиши, то няма да задоволи изцяло търсенето. Очаква се през следващата година превес в предпочитанията на купувачите да имат тристайните апартаменти, тъй като хората търсят по-големи жилища и по-добър начин на живот. Има очаквания и за интерес на по-големи институционални инвеститори в имоти, които да купуват ново строителство на едро, отбеляза Пейчев.
Кои други фактори извън еврозоната оказваха влияние на жилищния пазар през 2025 г.? Стигна ли се до рекорден брой сделки в големите градове? Усеща ли вече пазарът ефектите от намалелия брой разрешения за строеж?
Вижте целия коментар във видеото.
Източник: https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/153733-srednite-tseni-na-zhilishtata-v-tsentara-na-sofiya-veche-nadhvarlyat-5000-na-kv-m