Всички в „Южна дъга“ със сделка

Разходите при прехвърляне на имот чрез покупко-продажба в България обикновено включват: 

Местен данък за придобиване на имот: Размерът му се определя от общината и варира между 0.1% и 3% от продажната цена или данъчната оценка на имота (по-високата от двете). 

Нотариални такси: Определят се по тарифа, базирана на стойността на имота. Таксата може да бъде между 0.1% и 1.5% от цената. 

Такса за вписване в Имотния регистър: Обикновено е 0.1% от стойността на имота. 

Допълнителни разходи: Включват изготвяне на необходимите документи, удостоверения и други административни такси. 

Общата сума на разходите при прехвърляне на имот може да варира между 3% и 4% от стойността на имота. 

Депозитът за наем е сума, която наемателят заплаща на наемодателя като гаранция за изпълнение на задълженията по договора. Обикновено депозитът покрива евентуални щети или неплатени наеми и се възстановява при прекратяване на договора, ако няма нарушения.
 

Имотният пазар се характеризира с редуване на етапи на спад в цените, с такива на възход. Ето затова, е препоръчително да придобиете обстойни наблюдения върху движението, посоката и темпото, с което пазарът се видоизменя. Наблюдението е ценна практика, а домът – дългосрочна инвестиция, което налага продавачът да бъде запознат с актуалните течения и потребности на купувачите. 
 

Видове тежести на недвижим имот:
>    Право на ползване
>    Право на строеж
>    Сервитутно право
>    Възбрана
>    Ипотека

Съгласно Приложение №2 от ЗМДТ, данъчната оценка на сграда или на част от нея се определя по формулата: 
ДО = БС x Км x Ки x Кх х Кв x Ко x ПЛ,
където:
ДО е данъчната оценка в левове; 
БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; 
Км – коефициент за местоположение; 
Ки – коефициент за инфраструктура; 
Кх – коефициент за индивидуални характеристики; 
Кв – коефициент за височина; 
Ко – коефициент за овехтяване; 
ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м
Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта/ПН, ПМ, М1, М2, М3/. Км се определя в зависимост от местонахождението на обекта/населено място, зона, строителни граници/. Ки се определя в зависимост от инфраструктурата в и около обекта/ водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация, улична мрежа/. Кх се определя в зависимост от разположението във височина на обекта, неговото физическо състояние и подобренията в него/. Кв се определя за за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от 4,0 м, за останалите обекти коефициентът е 1,0. Ко се определя в зависимост от броя години от завършване на сградата до момента на оценката, като за първите пет години от завършване на сградата коефициентът е 1,0. ПЛ е площта или разгънатата застроена площ на сградата, като стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност. За складовите площи – мазета и тавани се приема 0,30% от площта им, когато са прилежащи към съответния обект.