Придобиването на недвижим имот е съпроводено не само с радостта от новото жилище, но и с поредица от административни задължения, които новият собственик трябва да познава и спазва. Едно от най-важните от тях е декларирането на имота пред местната данъчна администрация. Този процес често остава на заден план сред еуфорията от сделката, но пропускането му може да доведе до натрупване на данъчни задължения, наказателни лихви и неприятни изненади при бъдеща продажба. В настоящата статия ще разгледаме всички съществени аспекти на декларирането на имот след покупка – от законовите срокове и автоматичните процедури до давностните срокове и отговорностите към общината, за да сте напълно подготвени и спокойни след финализирането на сделката.
Според разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, всеки нов собственик на недвижим имот е длъжен да подаде данъчна декларация в срок до два месеца от датата на придобиване на собствеността. Този срок започва да тече от деня на подписване на нотариалния акт, независимо дали физически сте получили документа на ръка или не. Важно уточнение е, че задължението за деклариране възниква за всеки вид придобиване – покупко-продажба, дарение, замяна или възстановяване на собственост. Ако имотът е придобит от няколко лица (например съпрузи или наследници), всеки от собствениците има задължение да декларира своята идеална част, освен ако изрично не се упълномощи едно лице да извърши това от тяхно име. Спазването на двумесечния срок е от ключово значение, тъй като забавянето води до санкции и начисляване на лихви за просрочие върху дължимия данък.
В последните години общинските администрации в големите градове въведоха практиката на автоматично деклариране на имоти, която значително улеснява гражданите. При автоматичното деклариране нотариусът, извършил сделката, изпраща по електронен път информацията за новия собственик и характеристиките на имота директно до общинския отдел „Местни данъци и такси“. В тези случаи от новия собственик не се изисква да подава отделна декларация, тъй като данните се вписват служебно в данъчната регистратура. Важно е да се отбележи, че автоматичното деклариране все още не е въведено във всички общини на страната, а в тези, където то съществува, често обхваща само сделките с нотариални актове, извършени от местни нотариуси, които работят в електронна среда с общината. За да сте сигурни дали за вашия имот е приложена тази процедура, препоръчително е да се свържете с общинската администрация или да проверите статуса на имота онлайн, ако общината предлага такава услуга.
Когато автоматичното деклариране не е налице или по някаква причина то не е осъществено, новият собственик трябва да предприеме ръчно подаване на декларация. Това изисква подготовка на определени документи и посещение на място в данъчната служба.
Лично посещение в отдела по местни данъци и такси се налага във всички случаи, в които общината не разполага с електронна връзка с нотариусите или когато сделката е извършена от нотариус, който не е от съдебния район на съответната община. Посещението изисква представянето на нотариален акт за собственост (оригинал и копие), лична карта за идентификация и попълнен формуляр на декларацията, който може да бъде изтеглен предварително от сайта на общината или получен на място. В някои общини е възможно декларацията да бъде подадена и по електронен път с квалифициран електронен подпис, което спестява време и посещение на гише. Препоръчително е преди посещението да се уверите, че имотът вече е отразен в кадастралната карта с актуален идентификатор, тъй като това ускорява обработката на данните.
Декларирането на наследствени имоти има своите особености, тъй като срокът за подаване на декларацията е два месеца от датата на влизане в сила на съдебното решение за утвърждаване на наследниците или от датата на изготвяне на нотариалния акт за доброволна делба. При новопостроените имоти задължението за деклариране възниква след въвеждането им в експлоатация и удостоверяването на данъчната оценка. В тези случаи често се налага допълнително представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация и скица на имота, тъй като данъчната администрация изчислява данъка на базата на действителните характеристики на жилището – застроена площ, брой етажи, наличие на гараж или избено помещение. Препоръчително е при ново строителство да се консултирате предварително с общината, тъй като данъчната оценка на новия имот често е по-висока от тази на старите сгради и това се отразява върху дължимия годишен данък.
Един от най-често задаваните въпроси от новите собственици е дали пропускането на двумесечния срок за деклариране означава, че задължението отпада след определен период. Важно е да се знае, че задължението за деклариране на имот не погасява с изтичането на времето по същия начин, по който погасяват вземанията. Данъчното задължение възниква от момента на придобиване на собствеността и остава валидно независимо от това дали сте подали декларация. Що се отнася до давностния срок за събиране на неплатените данъци, общината има право да събира вземанията си за период до пет години назад. Това означава, че ако не сте декларирали имот в продължение на няколко години, при откриване на пропуска общината ще ви издаде актове за установяване на дължимите данъци за последните пет години, ведно с лихвите за забава. Лихвите се изчисляват на месечна база и могат да натрупат значителна сума, която в някои случаи надвишава размера на самия данък. Ето защо, дори и да сте пропуснали срока, винаги е по-добре да декларирате имота възможно най-скоро, за да спрете натрупването на допълнителни лихви.
След като имотът бъде деклариран, новият собственик дължи на общината два основни вида задължения – данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Данъкът се изчислява като процент от данъчната оценка на имота, като процентната ставка се определя от Общинския съвет в зависимост от населеното място и зоната, в която се намира имотът. Таксата битови отпадъци се начислява на базата на броя на обитателите или на базата на площта на имота, според приетия от общината модел. И двата налога се дължат на годишна база, като срокът за плащане обикновено е до 30 април на текущата година за цялата годишна сума, но някои общини предлагат разсрочване на две вноски. Ако имотът е придобит през годината, данъкът и таксата се дължат от месеца на придобиване до края на годината, като при автоматичното деклариране общината издава уведомително писмо с точната сума за плащане. Препоръчително е да се възползвате от възможността за плащане по банков път или чрез електронния портал на общината, за да избегнете чакане на опашки и да имате доказателство за извършеното плащане.