Имотни данъци в България

Декларирането на доход от наем зависи от това кой е наемателят:
•    Ако наемателят е физическо лице: Наемодателят самостоятелно изчислява и внася авансовия данък върху дохода от наем. Това се прави чрез подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на следващата година.
•    Ако наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице: Наемателят е задължен да удържа и внася авансовия данък върху наемния доход. В този случай наемодателят получава нетната сума и не подава тримесечни декларации, но включва дохода в годишната си данъчна декларация.
 

В своята същност те представляват права на различни от собственика лица върху дадения имот. Тези права могат да бъдат противопоставени на интересите на купувача. При този сценарий, желаещият да се сдобие с имот попада в затруднено положение. 
Именно поради тази причина купувачите настояват да направят обстойна справка и да се уверят, че няма предявени претенции върху жилището от страна на трети лица – наследници, собственици или съпрузи, както и че не са налични възбрани или ипотеки.
 

Банките обикновено изискват доходът на кредитоискателя да бъде достатъчно висок, за да покрие месечната вноска по кредита, като се оставя и достатъчно за ежедневните разходи. Съотношението между месечния доход и задълженията не трябва да надвишава около 40-50%, в зависимост от политиката на банката.
 

Доходите от продажба на не повече от два недвижими имота не се облагат, в случай че между датата на покупка и датата на продажба, са изминали повече от 5 години. Важно е да се отбележи, че тук не присъства изричното изискване имотът да бъде със статут на жилище.  

С други думи, броят на имотите може да бъде неограничен, но трябва да бъде спазен критерият за притежание за срок от над 5 години. 
 

Съгласно Приложение №2 от ЗМДТ, данъчната оценка на сграда или на част от нея се определя по формулата: 
ДО = БС x Км x Ки x Кх х Кв x Ко x ПЛ,
където:
ДО е данъчната оценка в левове; 
БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; 
Км – коефициент за местоположение; 
Ки – коефициент за инфраструктура; 
Кх – коефициент за индивидуални характеристики; 
Кв – коефициент за височина; 
Ко – коефициент за овехтяване; 
ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м
Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта/ПН, ПМ, М1, М2, М3/. Км се определя в зависимост от местонахождението на обекта/населено място, зона, строителни граници/. Ки се определя в зависимост от инфраструктурата в и около обекта/ водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация, улична мрежа/. Кх се определя в зависимост от разположението във височина на обекта, неговото физическо състояние и подобренията в него/. Кв се определя за за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от 4,0 м, за останалите обекти коефициентът е 1,0. Ко се определя в зависимост от броя години от завършване на сградата до момента на оценката, като за първите пет години от завършване на сградата коефициентът е 1,0. ПЛ е площта или разгънатата застроена площ на сградата, като стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност. За складовите площи – мазета и тавани се приема 0,30% от площта им, когато са прилежащи към съответния обект.