Съгласно Приложение №2 от ЗМДТ, данъчната оценка на сграда или на част от нея се определя по формулата: 
ДО = БС x Км x Ки x Кх х Кв x Ко x ПЛ,
където:
ДО е данъчната оценка в левове; 
БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; 
Км – коефициент за местоположение; 
Ки – коефициент за инфраструктура; 
Кх – коефициент за индивидуални характеристики; 
Кв – коефициент за височина; 
Ко – коефициент за овехтяване; 
ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м
Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта/ПН, ПМ, М1, М2, М3/. Км се определя в зависимост от местонахождението на обекта/населено място, зона, строителни граници/. Ки се определя в зависимост от инфраструктурата в и около обекта/ водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация, улична мрежа/. Кх се определя в зависимост от разположението във височина на обекта, неговото физическо състояние и подобренията в него/. Кв се определя за за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от 4,0 м, за останалите обекти коефициентът е 1,0. Ко се определя в зависимост от броя години от завършване на сградата до момента на оценката, като за първите пет години от завършване на сградата коефициентът е 1,0. ПЛ е площта или разгънатата застроена площ на сградата, като стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност. За складовите площи – мазета и тавани се приема 0,30% от площта им, когато са прилежащи към съответния обект.
 

Депозитът за наем е сума, която наемателят заплаща на наемодателя като гаранция за изпълнение на задълженията по договора. Обикновено депозитът покрива евентуални щети или неплатени наеми и се възстановява при прекратяване на договора, ако няма нарушения.
 

Данъчната оценка на имот е основен инструмент, използван от властите за изчисляване на размера на дължимия данък върху имота. Тя включва оценка на пазарната стойност на имота въз основа на фактори като размер, местоположение и състояние, което в крайна сметка оказва влияние върху годишното данъчно задължение на собственика.

Удостоверението за данъчна оценка на имота по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е един от задължителните документи, които се изискват във връзка със сделки с недвижими имоти като то е необходимо не само за покупко-продажба, а също така и за дарение, ипотекиране, жилищен кредит или рефинансирането му.
 

Направете проучване на имотните агенции на пазара като се информирате за историята на компанията, нейните награди и постижения, членства в организации, участия в международни форуми, симпозиуми, конференции, събития и други. Това ще ви даде поглед върху позиционирането на компанията, нейното реноме сред останалите и прозрачността на услугите, които предлага.
Защитете себе си, собствеността си или процеса по търсене на ново жилище, като внимавате за компании с недобър имидж, без дългогодишен опит на пазара на недвижими имоти, с лоша маркетинг стратегия, с консултанти, без професионално обучение и неправилна комуникация с двете страни по предстоящата сделка.
 

Доходите от продажба на не повече от два недвижими имота не се облагат, в случай че между датата на покупка и датата на продажба, са изминали повече от 5 години. Важно е да се отбележи, че тук не присъства изричното изискване имотът да бъде със статут на жилище.  

С други думи, броят на имотите може да бъде неограничен, но трябва да бъде спазен критерият за притежание за срок от над 5 години.