Новини

Разходите при прехвърляне на имот чрез покупко-продажба в България обикновено включват: 

Местен данък за придобиване на имот: Размерът му се определя от общината и варира между 0.1% и 3% от продажната цена или данъчната оценка на имота (по-високата от двете). 

Нотариални такси: Определят се по тарифа, базирана на стойността на имота. Таксата може да бъде между 0.1% и 1.5% от цената. 

Такса за вписване в Имотния регистър: Обикновено е 0.1% от стойността на имота. 

Допълнителни разходи: Включват изготвяне на необходимите документи, удостоверения и други административни такси. 

Общата сума на разходите при прехвърляне на имот може да варира между 3% и 4% от стойността на имота. 

Закупуването на ипотекиран имот крие определени рискове, като наличие на непогасени задължения – ипотеката остава върху имота до пълното погасяване на кредита. Могат да възникнат и правни усложнения, ако има спорове или претенции към собствеността на имота. За да се избегнат подобни рискове, е препоръчително да се направи детайлна правна проверка и да се консултирате с адвокат, преди да сключите сделката.
 

В своята същност те представляват права на различни от собственика лица върху дадения имот. Тези права могат да бъдат противопоставени на интересите на купувача. При този сценарий, желаещият да се сдобие с имот попада в затруднено положение. 
Именно поради тази причина купувачите настояват да направят обстойна справка и да се уверят, че няма предявени претенции върху жилището от страна на трети лица – наследници, собственици или съпрузи, както и че не са налични възбрани или ипотеки.
 

Документите за кандидатстване за ипотечен кредит включват: лична карта, удостоверение за доходи (служебна бележка или данъчна декларация), предварителен договор за покупка на имот, документи за собственост на имота, оценка на имота от лицензирани оценители и други документи, изисквани от банката.
 

Съгласно Приложение №2 от ЗМДТ, данъчната оценка на сграда или на част от нея се определя по формулата: 
ДО = БС x Км x Ки x Кх х Кв x Ко x ПЛ,
където:
ДО е данъчната оценка в левове; 
БС – базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове; 
Км – коефициент за местоположение; 
Ки – коефициент за инфраструктура; 
Кх – коефициент за индивидуални характеристики; 
Кв – коефициент за височина; 
Ко – коефициент за овехтяване; 
ПЛ – площта на сградата или част от нея в кв.м
Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта/ПН, ПМ, М1, М2, М3/. Км се определя в зависимост от местонахождението на обекта/населено място, зона, строителни граници/. Ки се определя в зависимост от инфраструктурата в и около обекта/ водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация, улична мрежа/. Кх се определя в зависимост от разположението във височина на обекта, неговото физическо състояние и подобренията в него/. Кв се определя за за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от 4,0 м, за останалите обекти коефициентът е 1,0. Ко се определя в зависимост от броя години от завършване на сградата до момента на оценката, като за първите пет години от завършване на сградата коефициентът е 1,0. ПЛ е площта или разгънатата застроена площ на сградата, като стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност. За складовите площи – мазета и тавани се приема 0,30% от площта им, когато са прилежащи към съответния обект.