Новини

Доходите от наем на недвижимо имущество се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа. Преди облагане, от брутния доход се приспадат 10% нормативно признати разходи. След това върху остатъка се прилага данъчна ставка от 10%.
 

Отговорността за внасяне на данъка зависи от статута на наемателя. Ако наемателят е физическо лице, тогава наемодателят е задължен да внася данъка. При наемател предприятие или самоосигуряващо се лице, наемателят удържа и внася данъка от името на наемодателя.
 

Такса смет е част от местните данъци и такси, които по закон са задължение на собственика на имота. Въпреки това, в договора за наем може да бъде уговорено, че наемателят ще поеме плащането на тази такса.
 

Декларирането на доход от наем зависи от това кой е наемателят:
•    Ако наемателят е физическо лице: Наемодателят самостоятелно изчислява и внася авансовия данък върху дохода от наем. Това се прави чрез подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на следващата година.
•    Ако наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице: Наемателят е задължен да удържа и внася авансовия данък върху наемния доход. В този случай наемодателят получава нетната сума и не подава тримесечни декларации, но включва дохода в годишната си данъчна декларация.
 

Определянето на наемната цена зависи от няколко фактора:
•    Местоположение: Имотите в централни или престижни райони обикновено имат по-висок наем.
•    Състояние и обзавеждане: Реновирани и напълно обзаведени имоти могат да командват по-високи наемни цени.
•    Пазарни условия: Анализ на текущите наемни цени за подобни имоти в района помага за определяне на конкурентна цена.